четвъртък, 8 декември 2016 г.

"Последните българи" на Делиян Маринов



  Чудесна книга! Това би възкликнал всеки читател, щом прочете с наслада „Последните българи” на Делиян Маринов и сетне с нежелание я постави на стелажа. С нежелание, защото ще му се иска книгата да продължи още, и още. И въпреки, че е от Колекция Дракус, книгата не е типичен хорър или фентъзи, но това изобщо не я прави по-малко добра. Защото в нея главната тема е обезлюдяването на България и по-точно на селата в някои бедни райони – тема, която кара човек да се замисли сериозно за бъдещето.
  И въпреки че всички разкази са много добри, аз по традиция ще кажа няколко думи за тези, които ми направиха най-силно впечатление:

Пастирът – разказ за овчарят бай Марин, за неговия приятел Дойчин, за сладки спомени от миналото и за едно тежко проклятие.
Вземи си баба череши – изключително емоционален разказ. Тя е възрастна самотна жена, живееща на село, която с радост посреща дъщерята и внуците. Само че никой от тях не се радва на красивата идилия, а отгоре на всичко дъщеря й има коварен план да продаде имота.
Обаждане до Америка – отново силен разказ за възрастната баба Спаска, която от години прави неуспешни опити да се свърже по телефона със сина й Ачо, който живее в Америка.
Бащи – Захари е затворено момче, което трудно намира приятели в училище. Но когато някои от съучениците му го привикват да играе с тях на играта „Бащи”, той се съгласява. И тази игра променя съдбата на всички.
Орисия – невероятен разказ в стила на „Гняв” на Стивън Кинг, в който дядо Атанас е решен да отмъсти на бизнесмена Радоев за трагедията, която е причинил на семейството му и на родното му село.
Самотата на вятъра – чудесен разказ, в който главен герой е вятъра, преминаващ  през едно запустяло село.

  „Последните българи” на Делиян Маринов, издадена от издателство Гаяна е поредното доказателство, че в България се прави качествена литература. Така че, читатели, просто се наслаждавайте!

Няма коментари:

Публикуване на коментар