Моите стихотворения

Един обикновен конкретен случай на зарибявка в Интернет


Така се случи с моята особа,
че аз останах сам, с една тегоба.
Приятелката вярна ме остави,
и в лоши размисли ме тя застави.

Тогава в "Интернета" аз се впуснах,
Обявите по сайтовете пуснах,
И "Скайп" и "Фейсбук" си направих даже,
та с някоя невеста на облажа.

Започнах чат с една мадама яка,
която обеща да ме "отрака",
прати ми снимки по бельо, на плажа,
и нямаше как аз да й откажа.

"Аз Монка казвам се и те целувам!"
"Аз цяла нощ със тебе ще лудувам!"
"Обичам твоите ръце красиви,
косите ти, очите ти игриви..."

"..но нямам камера да се покажа,
ни микрофон, та дума да ти кажа
Така че мога само да ти пиша,
и цял романс сега ще ти напиша!"

И как я завъртя главата моя,
как ме пренесе в хватката на зноя,
че ден и нощ във "Интернета" сричах,
и в любовта нетленна се обричах!

И веч дойде очакваната дата,
ний да се видим там, насред площада,
завесите да вдигнем, да се зърнем,
представите си наши да обърнем!

Аз пръв се появих на тази среща,
по мен се стичаше потта гореща,
сърцето ми туптеше като лудо,
очакващо красиво, райско чудо.

Но вместо тя, красавицата блага,
при мен дойде един голям мъжага,
и ми подаде лапата космата:
"Това съм аз, момичето от чата"!

"На мен ми требва ей такъв, заблуден,
щот' аз ужасно зверски съм възбуден!
И сакам некой мъжки г..з да прасна,
да потуша въбудата си бясна".

Подскочих аз, като върбова клонка!
Тя се оказа Мончо, а не Монка!
Та се отскубнах от ръката грозна
и хукнах рязко, с крачка грандиозна!

А той след мен побягна и извика:
"Аз теб у миша дупка щ'те натикам,
ти само да ми паднеш тук, на сгода,
в света на чудесата ще те водя!"

Ах, тази Монка, тази моя Монка,
сега ми спретна дива, люта гонка!
Подгони ме по улиците върли,
в безумно приключение ме хвърли.

Видях един храст и се скрих зад него
за да запазя мойто мило его,
и цяла нощ клечах като маймуна,
от страх, че може Монка да ме зърне!

На сутринта аз станах и си тръгнах,
разочарован, смазан и излъган,
задъхан, уморен от таз "разходка",
уплашен и треперещ като котка.

Това е "Интернета", драги хора,
той ту е фалш, ту някаква опора,
ту начин на живот, ту е зараза,
и мен, наивника, ме той наказа.




  Кошмарен сън
                          

Гарвани черни от нощен кошмар,
с облаци тъмни се губят във мрака.
злъчна прокоба над пъклен олтар
в своята обител дебне и чака.

Ето я грозната част на света,
брулеща с маска на гняв и омраза.
Гробищен танц ме завлича в пръстта,
в тъмната дупка на гнет и проказа.

Аз се изтласквам, излизам от там,
вдигам се, бягам към моето спасение
с паника страшна и ужас голям,
 гадост кошмарна и отвращение.

Виждам прекрасната къща пред мен,
скривам се вътре със плаха надежда.
Там да намеря покоя смирен,
 с тиха реалност в красива одежда.

Лампата светна, врата се разби,
призрачни сенки завихриха в мрака.
тръгнах да бягам от рая фалшив
в дебрите тъмни на буренака.

Бягам и викам с отчаян брътвеж,
твари неземни ме гонят във здрача,
сам под небето със мрака невеж
към прокълнатото бъдеще крача.

Сенки ужасни се лутат бевзчет,
страшни вампири и духове ходят,
мрачни видения скитат навред,
грозни, злокобни чудовища бродят.

Будя се с викове, плувнал във пот,
гледам замаян, задъхан, уплашен.
Връщам се бавно към моя живот
с бледи моменти от този сън страшен!



Вампирски стих

Вампирката прекрасна е пред мен,
Обляна в дива красота, неземна.
Тя гледа ме със своя чар смирен,
Във свойта мощна аура нетленна!

Прехласнат, обладан и победен.
Седя сега пред портите на ада.
А тя студено взира се във мен,
Със своя поглед мрачен, безпощаден.

Докосна с устни моето лице,
С целувка страстна трепетно отпи ме,
Прегърна ме със ледени ръце,
И с ласките на любовта дари ме.

Кръвта се стича с топлия си зов,
Но аз във страсти огнени линея.
Безволен, слаб и тласнат от любов
В оковите на блаженството тлея.

Вампирката изтръгва се от мен,
Оставя ме безпомощен, обречен
С победен марш потапя ме във плен
На злия огън и пожара вечен!

(Посветено на Силвия Маринова и на нейните прекрасни творби!)



Живот пред компютъра
Когато пред компютъра седя
притиснат от стените неугледни
и чакам да се появи сега
красавицата с будните идеи,

тогава аз започвам нов живот
в квадратните окови на екрана
а времето със бързия си ход
унило стене хванато в капана.

Отсреща новия живот кипи
с неземната си сила ме зарежда
момичето със черните коси
в света на чудесата ме отвежда

Любов и страст, копнежи и мечти
разкрити чувства, споделени тайни
и колелото на съдбата се върти
разкривайки ни пътища безкрайни

И идва всеки ред и всеки стих
запълват светлината на екрана
и вечността се слива в кратък миг
от истинската дружба виртуална.

Когато свърши разговорът тих
светът изгасва в сивото безвремие,
отново съм сред четири стени
притиснат от коварно ежедневие.