петък, 1 февруари 2019 г.

„Звездата на гибелта” на Александър Драганов


„Звездата на гибелта” е поредната ми фентъзи среща с Александър Драганов – уникално добър автор, който чета с огромно удоволствие. И тук, както винаги, останах очарован.


Танар - Богът на огъня, син на Зерос и владетел на Лекардия - е приспан след зловещ заговор между братята и сестрите му. Приспива го създадената от тях магьосница Шалиен, която го промушва с копие. Но верният му слуга Ахназар скрива тялото му в тайна гробница.

Хилядолетия по-късно той е събуден от самата Шалиен и робота автоматон Паладиус, които му съобщават, че верният му Ахназар се е обърнал срещу него и злокобни метални същества се опитват да завладеят Лекардия. И Танар, заедно с Шалиен и Паладиус, трябва да се изправят срещу тях и срещу Тираниус, краля на Звездата на гибелта, който унищожава самите богове.

В книгата има най-различни същества – богове, магьосници, дракони, унищожителни роботи. Има много битки и екшън. И, разбира се, доволно количество хумор.

„Звездата на гибелта” на Александър Драганов на издателство "ИвиПет" няма да ви остави безразлични. Най-вече на любителите на доброто фентъзи.

сряда, 16 януари 2019 г.

"Часовникът, който върви назад" на Христина Панджаридис


„Часовникът, който върви назад” на Христина Панджаридис е енергична, въздействаща и много интересна книга, която ме върна в сладките спомени за тийнейджърските години.

Четиринадесетгодишната Нина, заедно с майка си, заминават на екскурзия във Франция. В дома, където са отседнали има странен часовник, който върви назад. И най-неочаквано, часовникът проговаря на Нина…
Оказва се, че в него е заклещена душата на момиче, чиято злобна майка е била магьосница. И момичето, което Нина кръщава Делфин, го моли да я освободи от магията.
Ще успее ли Нина да се справи със задачата? Какво е било семейството на момичето? Какви са гарваните, кръжащи около прозореца?  Очакват ви много емоции и приключения. 

„Часовникът, който върви назад” на Христина Панджаридис е книга, в която от една страна има магии, магьосници, хора, излиащи от портретите, говорещи гъби, но от друга страна е реалистична, сякаш се случва около нас.

неделя, 28 октомври 2018 г.

"Сказанията на стрикса", том 3


„Сказанията на стрикса", том 3, на издателство "ИвиПет" е още един качествен сборник с разкази от български автори. Ето по няколко думи за всеки от тях:



 „Не ми пипай мъжа” на Даниел Иванов – епичен разказ, с много екшън и обрати, на когото се насладих максимално. В далечното бъдеще ужасяващ вирус е убил повечето мъже на земята, а малкото останали живеят в изолиран град. А единствения начин жени да получат мъж е, да победят в смъртоносното състезание: „Не ми пипай мъжа”. 

„Най-красивата покойница” на Петър Атанасов -  тя се буди гола и без спомени, а над главата й се е надвесил противен старец, който й казва, че преди дни е бил убита и сега той я съживил. А мястото, в което се намира е тайна стая в кралския дворец. Какво ще се случи нататък и каква е причината тя да бъде съживена – ще разберете, като прочетете разказа. Много добра фентъзи- мистерия.

„Истории от Радония: Бремето на Акамер” на Димитър Запрянов – след като баща му е хванат да укрива данъци, храбрият войн Акамер и семейството му са низвергнати от всички. Останал без пари и земи, Акамер взема заем от лихваря Солис, за да покрие дълговете си. След време Солис му прави предложение да опрости заема, дори да му даде още пари, ако Акамер му изпълни една задача. 

„Виртуален свят” на Донко Найденов – няколко ден след смъртта на Роджър Хайрис – един от основателите на „Виртуален свят”, приятелката му Майла получава странно съобщение по Фейсбук от… самия него.

„Отговорите, които чакат” на Николай Теллалов – епохален разказ, който се развива в далечното бъдеще. Старият изследовател Меламед привиква в дома си своя помощник Стеф, за да му разкрие нещо, което е видял в изображение на далечния космос, направено от ултрамодерен телескоп. След това Стеф предприема мисия, с която да разкрие много от тайните на нашата Вселена.

И за финал няма как да подмина чудесния комикс: „Ловец на змейове” на Емилиян Вълев и Станимир Вълев. 

Приятно четене!