"Вино за мъртвите" на Явор Цанев

Книгата ''Вино за мъртвите"  на Явор Цанев е много приятна за четене и я препоръчвам искрено. В жанрово отношение е разнообразна - можете да намерите хорър, фантастика, фентъзи, драма, трилър, романтика, - но всички те пропити с мъдрост, с нотки на лични преживявания, с чудесен изказ. Щом човек започне да чете "Вино за мъртвите", той няма как да спре по средата, а ще стигне докрай - защото книгата е невероятно завладяваща и в нея няма слаб разказ.
Абсолютно всички разкази са добри. И все пак ще кажа по няколко думи на тези, които ме впечатлиха най-силно:



Вино за мъртвите - Главният герой е клошар, който ходи нощем в гробището и пие виното, оставено за мъртвите.
Кладенецът - Единствената надежда на семейството на болен мъж е прочут кладенец с лековита вода.
Да попаднеш на разум - Много хубав фантастичен разказ, в който извънземен пришълец каца на земята.
Старицата - Разказва се за странна възрастна жена, която всяка година приготвя изобилие от зимнина...
Тука има-тука няма - При тарикатите, мамещи минувачите с известната игра "тука има-тука няма" идва слаб младеж, който залага много пари.
Хартиени фенери - Силно емоционален разказ, в който се говори за младо момче, неговата баба и... хартиени фенери.
Понтонът - Мъж всеки ден идва край реката, за да се върне в сладките спомени на своето детство.
Котакът - Също емоционален разказ, в който котарак чака стопанина си да се завърне. Но вместо него се появяват... други хора.
Колелото - Възрастни хора сякаш се преобразяват и подмладяват, щом подкарат колелото...
Тихия - Странен млад мъж е измамен от майстори, които повиква за да му оправят банята. Той жадува за кърваво отмъщение!
Лешникът и катеричката - Разказ, на който се смях от сърце! На главният герой всяка година му обират лешниците. Той подозира съседът, но... дали е точно така?